Буда и автентичност

Хорхе Букай

За да откриете собствената си идентичност, трябва да разберете кой бихте, ако не бяха очакванията на другите или обусловеността, като избягвате сравненията.

Буда се готвеше да се върне в двореца на баща си след дванадесет години скитане из гората, водещ духовен живот, ядеше каквото намери, просеше и медитираше. Не много отдавна, седнал под едно дърво, той беше достигнал върховна радост.

Беше светнал. И първото нещо, което той си спомни, когато откри истината, беше, че трябваше да се върне в двореца, за да съобщи добрата новина на жената, която го беше обичала, сина, който беше оставил, и възрастния баща, който всеки ден очакваше да се върне.

След дванадесет години Буда се върна в двореца, за да намери баща си, който го прие страшно ядосан:

-Аз съм възрастен мъж и тези дванадесет години са мъчения. Ти си единственият ми син и аз се опитах да остана жив, докато се върнеш. Вие сте извършили грях срещу мен, почти сте ме убили, но аз ви прощавам и ви отварям вратите. Но искам да знаеш, синко, че ще ми отнеме много време, за да завърша да ти простя.

Буда се засмя и каза следното:

-Отец, осъзнай с кого говориш. Човекът, който напусна двореца, вече не е тук. Той почина отдавна. Аз съм друг човек. Погледни ме!

Тогава баща му се разгневи още повече. Старецът не можел да види кой е Буда, нито какъв е станал синът му. Не можеше да види нейния дух, който беше толкова ясен за другите. Целият свят го знаеше, но баща му не можеше да го види, може би както би се случило с всеки баща.

Той го запомни с принцовата си идентичност, въпреки че тази самоличност вече го нямаше. Буда се беше отрекъл от нея. Всъщност Буда напусна двореца точно, за да опознае себе си. Не искаше да се разсейва от това, което другите очакват от него. Но баща му го гледаше сега, сякаш не е минало време, с очите отпреди дванадесет години.

Буда напусна двореца, за да се срещне. Не искаше да се разсейва от това, което другите очакват от него

-Искаш да ме заблудиш? -казах-. Мислиш ли, че не те познавам? Познавам те по-добре, отколкото някой може да те опознае! Аз съм твоят баща, довел съм те на света; кръвта ми циркулира в кръвта ти, как да не те срещна? Аз съм твоят баща и въпреки че си ме наранил дълбоко, те обичам.

Буда отговори на баща си:

-Въпреки това, татко. Моля те разбери ме. Аз съм част от вас, но това не означава, че ме познавате. Преди 12 години дори не знаех кой е той. Сега знам! Погледни ме в очите. Моля, забравете миналото, поставете се тук и сега.

Бащата почти избухна в гняв.

-Сега? Сега сте тук. Ето, поемете двореца, бъдете крал! Дори и да не се интересувате, вие сте моят син. Оставете ме да си почина. Време е да мога да си почина и ти да поемеш.

Буда наведе глава и каза:

-Не баща, съжалявам …

Бащата замълча, гневът му се превърна в болка.

-Чаках ви през всичките тези години и днес ми казвате, че не сте това, което сте били, че не сте мой син, че сте станали просветлени … Просветлени … - каза той, докато избърсваше сълзите от очите си. Отговорете ми на поне един последен въпрос: каквото и да сте научили по света, не би ли било възможно да го научите тук, в двореца, до мен, сред вашите хора? Истината само в гората ли се намира далеч от семейството ви, от хората, които искат най-доброто за вас?

На което Буда реагира незабавно:

-Истината е и тук и там. Но щеше да ми бъде много трудно да го открия, без да се местя оттук, защото бях изгубен в самоличността на принц, син, съпруг, баща, пример. Не двореца, който напуснах, нито ти, нито останалите, аз се измъкнах само от затвора, който беше моята собствена самоличност.

Ценен урок по автентичност

Този красив разказ на Рабиндранат Тагор ни напомня, че дори някой, който е толкова висок като Буда, е открит само човешкото същество, което може да се наслаждава на собственото си същество, след като изхвърли своята заета идентичност, обусловено от неговото възпитание, социални норми и мандати на онези, които го обичаха най-много.

Разбира се, за да откриете собствената си самоличност, не е необходимо да бягате, да напускате дома, семейството и града си. Това е само метафорично, единственото съществено нещо е да осъзнаете човека, който сте, без това, което другите виждат или биха искали да видят във вас, без сравнения или обуславяне. Уникалният, различен и трансцендентен човек.

Популярни Публикации