Обречен да се хареса
Те ни учат да угаждаме. Да правим неща, които не искаме от страх от отмъщение. Да се преструвам. Осъждайки себе си в бъдеще, за да се видим в ситуации, в които не искаме да бъдем. От които няма да знаем как да излезем.
Гласът на Рой е подкаст от писателя Рой Галан за списание Mentesana. Слушайте го и го споделяйте.

Целувките никога не трябва да бъдат задължителни.
Когато сме малки и малки, родителите ни често ни принуждават да целуваме хората, за да ги поздравяваме.
Те ни карат да вярваме, че ако не го направим, другият човек ще се почувства зле или тъжен.
Това е грубо.
Това не струва нищо.
И ако откажем, ще имаме наказание.
Заплаха от гняв от негова страна.
Вината да си лош или лош.
Да не отговаряме на това, което родителите ни искат от нас.
По този начин те ни учат да угаждаме.
Да правим неща, които не искаме от страх от отмъщение. Да се преструвам.
Осъждайки себе си в бъдеще, за да се видим в ситуации, в които не искаме да бъдем.
От които няма да знаем как да излезем.
В което няма да имаме никаква препратка, за да кажем „не“.
Да се наложим и да защитим това, което чувстваме, срещу това, което другите искат.
Целувките никога не трябва да бъдат задължителни.
Защото тялото ни принадлежи на нас.
Не е собственост на нашите родители.
Те не управляват в тях.
И това уважение не може да бъде нарушено.
Защото това, което трябва да научим, е, че сме свободни.
Че можем да откажем.
Че нищо не се случва да го направи.
Че не сме по-зле за това.
Че няма нищо негативно в това да не искаш да докоснеш или целунеш някого.
Защото ние не сме такива, защото не се чувстваме така, защото не ни е родено.
И това, което трябва да правят нашите бащи и майки, е да знаят как да ни видят.
Знаейки, че не трябва да бъдем такива, каквито се очакват.
Че сме различни хора.
Някои по-самотни, по-студени или по-привързани.
Уникален.
И че всеки опит за изтриване на това, което ни прави специални.
Това, което ни определя.
Това ни идентифицира.
Единственото нещо, което ни влошава.
И по-нещастен в живота.