Прегръдка: лейкопласт за това, когато животът боли

Къде по тялото поставяте лейкопластика, когато това, което ви боли, е светът? Ние сме живите тъкани, които можем да възстановим раните на другите. В ръцете ни е най-големият пластир, изобретен някога. Нарича се прегръдка.

Изглежда, че ако не кървите, не боли.

Изглежда, че ако не изкрещиш, те няма да дойдат.

Изглежда, че ако не паднеш, не е важно.

Изглежда, че ако не го преподавате, то не съществува.

Изглежда, че ако не го посочите, не е така.

Дори и да не го кажете, то ще продължи да ви се случва.

Къде по тялото отива мазилката, когато това, което ви боли, е светът?

Когато някой ловува най-красивия лъв в Зимбабве.

Когато мъж случайно застреля момиче в кино.

Когато дете обезглави мъж с белезници.

Когато някой се облече в бомба със стоманени топки и пирони и го запали.

Когато бомби падат върху Сирия.

Когато е окупирана, Украйна свършва с лечение на ХИВ.

Когато глобалното затопляне принуждава другите да напуснат.

Къде по тялото поставяте лепенката, когато боли животът?

Когато бременността е нещо, което ще се случи само на другите.

Когато бъдещето ви не е до вас.

Когато трябва да изтриете телефонния номер на баща си от телефонния указател.

Когато се опитвате да накарате тялото си да изчезне, като ядете или не го правите.

Когато дните минат пред лицето ти като змия без очи.

Когато единствената емоция, която можете да разпознаете, е страхът.

Когато леглото се превърне в утроба, от която не искате да излизате.

И все пак.

Имаме толкова много живот и толкова много любов.

Ние сме живите тъкани, които можем да възстановим раните на другите.

В ръцете ни е най-големият пластир, изобретен някога.

Нарича се прегръдка.

Дай му го.

Попитай за него.

Придържайте се към пухкавия сандък.

И накарайте другите да започнат да се лекуват сами.

С вашата защита.

Ами ако днес не излекува.

Утре ще оздравее.

И ако вчера беше вчера.

Днес вече е утре.