По-добре го направете тук и сега

Отлагате всичко, като приемате съществуването за даденост. Ако приемем, че ви остава време. Че това е безкрайно. Но се оказва, че идва моментът, когато човекът, на когото ще се обадите, го няма. Възможността просто изчезва.

Винаги имаш утре в устата си.
Тогава го правя.
Тогава й се обаждам.
Следващата година не се случва.

Отлагате всичко, което приема съществуването за даденост.
Ако приемем, че ви остава време.
Че това е безкрайно.
И тя е вечно достъпна за вас.

Свикваш с живота.
За да накарате всичко в себе си да работи.
За да работи всичко отвън.
Да губите дни, сякаш сте ги повтаряли.

Но се оказва, че идва моментът, когато човекът, на когото ще се обадите, го няма.

Възможността просто изчезва.
И ти остава тъп разговор, извиващ се в стомаха ти.
И съжалявате.
И вие осъзнавате пространството, което заемате и това, което другите заемат. И това те плаши.

Защото сте наясно с крайността на нещата.
На смъртния.
Но този страх не може да ви парализира.
Всичко, което трябва да направите, е да започнете да говорите в сегашно време.

За разхлабване на връзките на паметта.
Да правиш това, което чувстваш.
Тук и сега.

Защото всичко, което оставяте от срам.
Или за това, че не пречи.
Или за това, че не вярвате, че сте способни.
Вече никой. Може да го направи вместо вас.