Късно ли е да се сменим? Въобще не!
Без значение на колко години сме, мозъкът ни е способен да трансформира вредни нагласи и да научи нови, по-здрави. Ключът към промяната е в нашата мотивация.
Много хора са наясно, че имат емоционални проблеми и че, за да ги преодолеят, ще трябва да модифицират някои много вредни лични нагласи. Те обаче изглеждат (и мислят) твърде стари, за да обмислят промени в живота си. За да оправдаят парализата си, те повтарят фрази като „Не мога повече да се променя, какво ще правим?“ или "Аз съм твърде стар, на моята възраст нищо не може да се направи."
Този подход не се аргументира само от възрастни хора, аз съм срещал доста млади хора, които са преживели наистина лошо време в живота си, но които са се чувствали неспособни да се променят. Те ми казаха: "Винаги съм бил такъв и не мога да направя нищо, за да го поправя." Тази неподвижна позиция, която им попречи да обмислят различен хоризонт за бъдещето си, ги повлече да продължат да страдат и да продължават да нараняват близките си.
До каква възраст е възможно да променим негативните си модели?
Въпреки че е вярно, че модифицирането на навиците ни не е лесна задача, добрата новина е, че независимо на колко години сме, винаги сме навреме, за да модифицираме негативните модели, които носим от детството си. Винаги можем да внесем промени в живота си и това не е свързано с възрастта. И млади, и стари, те могат да се променят, ако наистина искат.
В края на миналия век във факултетите по психология и медицина ни научиха, че мозъкът има голям капацитет за учене през първите години от живота, но че от юношеството той започва да се дегенерира и прогресивно, в крайна сметка загуби това качество.
Въпреки това, на неврологични открития на последните десетилетия ни разказват за пластичността на мозъка и как можем да променим навиците и да научат нови знания през целия живот. Днес знаем, че докато живеем, имаме възможност да трансформираме нашите идеи, обичаи и поведение.
Ключът е в мотивацията
Когато млад мъж дойде в кабинета ми със съмнения дали въпреки възрастта си ще може да промени моделите си, аз винаги му разказвам за случая с Антония, 75-годишна жена, страдаща от депресия и хронична болка, която не реагира на никакви лекарства. Точно нейният лекар от Отдела за болка й препоръча да потърси психологическа терапия, за да работи върху емоционалните аспекти , които засягат физическите й проблеми.
От началото на терапията си Антония е била на сто процента ангажирана в лечебния си процес.
Той беше много ясен, че иска да се бори, за да излезе от депресивното си състояние и по всяко време не се съмняваше дали ще успее да го постигне въпреки напредналата си възраст.
На Антония не са й казвали за тези теории от миналия век за стагнацията и влошаването на мозъка, така че беше убедена, че на 75 г. може да се научи да се променя. Всъщност именно възрастта й я мотивира най-много. Тя беше прекарала целия си живот, без да мисли за себе си, да се стреми и да се жертва за другите и сега, след като видя края наблизо, искаше да се отърве от всичките си условия и страхове, за да се съсредоточи върху нея и да се научи да се наслаждава.
От тази гледна точка тя не само се чувстваше силно насърчена да се промени, но може би имаше желание да го направи. В първата си сесия той ми каза: „Не знам колко трябва да живея, може да са години, месеци или седмици. Това, което знам е, че през цялото време, което имам, искам да му се наслаждавам и да го живея пълноценно ”.
С тази мотивация работихме в терапия и той започна да се освобождава от травмите и малтретирането, които е претърпял през дългия си живот. След 75 години Антония се научи да цени себе си, да се защитава от злоупотреби и да изразява ясно мнението си, без да се притеснява за това, което другите мислят.
За първи път в живота си той започна да се грижи за себе си и успя да види света с други очи, вече не от тъмнината, а от радостта и ентусиазма за живота.
Изминаха почти 15 години, откакто Антония дойде в офиса ми и не знам нищо за нея. Не знам дали е все още жива или вече е починала, но съм убеден, че както е пожелала, ще се радва на последните си години от живота си пълноценно.
Изводът, който трябва да извлечем от тази история, е, че ако 75-годишната Антония можеше да се промени и да даде своя живот на 180 градуса, ние също. Важното е не възрастта, а мотивацията да искаме да оставим след себе си нагласи и модели, които не са ни полезни, които ни парализират и ни пречат да се радваме на живота.
