Може би е време да го оставим там
Когато даваш и виждаш, че другият не дава. Когато дърпате и видите, че другият не дърпа. Когато си там и виждаш, че другият го няма. Когато пораснеш, а другият остане. Може би е време да го оставим там.
Понякога изглежда, че сте сами във връзка.
Че другият просто се увлича.
Защото той никога не предлага нищо.
Защото никога не се опитва да наруши рутината с някаква магия.
Защото той всъщност никога не те вижда.
Защото той никога не те слуша и говори само за себе си.
Защото той няма желание, илюзия, надежда.
Защото той критикува всичко.
Защото това, което е във вас, е истинско търкаляне за другия.
Вашите приятели.
Твоите хобита.
Твоето семейство.
Твоите мечти.
Вашите анекдоти.
Вашите страхове.
Защото той не се интересува от това кой си бил, кой си и кой искаш да бъдеш.
Когато даваш и виждаш, че другият не дава.
Когато дърпате и видите, че другият не дърпа.
Когато си там и виждаш, че другият го няма.
Когато пораснеш, а другият остане.
Може би е време да го оставим там.
За да донесете честност до ръба на краката си.
И кажете това, което вече знаете.
Че не споделяте.
Че няма.
Че не отиваш.
И че има много хора по света.
Обичам да губя време.
С някой, че единственото нещо, което ще получите.
Това е, че сте по-зле.
От това, което бяхте.
