Защо "подписващите" заобикалят правилата за сигурност? Психологическо обяснение

Въпреки тежестта на здравната криза, която преживяваме, някои хора все още отказват да спазват минималните стандарти за безопасност. Какво ги подтиква да се държат толкова рисковано и нетрудно?

Клаудио Шварц - Unsplash

Повечето испански провинции са влезли във фаза 1 от деескалацията на мерките за ограничаване тази седмица. Въпреки че голяма част от населението продължава да спазва мерките за сигурност, много други пренебрегват тези препоръки.

Те са така наречените подписващи, хора, които прескачат правила, препоръчани от експертни епидемиолози от цял ​​свят като най-ефективния начин за борба и спиране на пандемията. В тази статия анализирам психологическите причини, които могат да ги накарат да действат при такова отричане и липса на групова съвест.

Психологически черти на подписващите

Изправени пред заплашителна ситуация като тази, която преживяваме, страхът тласка хората да реагират по различен начин. Някои реагират пресилено, натрупвайки храна и тоалетна хартия, докато други отиват на противоположния полюс, отричайки реалността, без да искат да поемат съществуващата опасност. Нито е здравословен отговор, но този на последния, подписващите, е по-опасен, тъй като допринася за разпространението на вируса.

Можем да намерим общи психологически черти у тези хора, макар че не всички от тях имат еднакво. Липсата на съпричастност е често срещана при всички тях, но освен това, в зависимост от човека, те развиват един или друг психологически механизъм, за да избегнат реалността, да избягат напред или, може би, да не се изправят пред емоциите на страх, беззащитност или несигурност, че тази пандемия поставя на масата:

• Приемете краткосрочен и егоцентричен вид

Тези хора, фокусирани върху живота си и собственото си его, не са наясно с мащаба на тази пандемия, нито са способни да визуализират броя на смъртните случаи, нито да си представят страданието на болните (и техните семейства) или трудната ситуация на наситени болници.

Те смятат, че вирусът по магически начин ще изчезне и че много скоро ще се върнем към нормалното. Според експерти обаче пандемията може да продължи няколко години и ще имаме няколко огнища на вируса, като през това време задържането може да бъде повторно постановено.

• Не приемане, че има проблем

Противно на статистическите данни за заразяване и брой смъртни случаи, тези хора продължават да омаловажават вируса. Има дори такива, които продължават да твърдят, че данните са неверни и че Covid-19 е обикновен грип.

Те прекарват цял ​​ден в търсене и споделяне на видеоклипове и данни (със съмнителна достоверност), за да потвърдят своето отричане.

• Имайте чувство за фалшива сигурност

Към този момент всички познаваме някой, който се е разболял или е загубил член на семейството си от коронавирус. Въпреки това тези хора са убедени, че това се случва с „другите“ и че никога не може да ги докосне.

Това е същият затворен и ограничен манталитет на пушача, който смята, че никога няма да му се случи нищо от пушенето или безразсъдния шофьор, който вярва, че никога няма да претърпи инцидент.

• Да бъдем подозрителни: да вярваме, че „те ни заблуждават“

Обичайно е тези хора да защитават някакъв вид правителствена или световна конспирация, за да постигнат някаква тъмна цел. Те се чувстват възмутени от затварянето и прекарват деня си в чудо за произхода на вируса, неговото несъществуване или как се заблуждава цялото световно население. Пред милиарди грешни хора те мислят, че имат единствената, тяхната истина.

• Противопоставяйте се на властта системно

Наличието на голям критически усет и поставяне под съмнение на авторитет, за да не се подчинява сляпо на някакво налагане, е много здравословно. Многократното противопоставяне само заради противопоставянето на всички правила, определени от правителството, също не е признак на психическо равновесие.

Те отказват да приемат, че това, което ни е довело до това затваряне, е вирус (не правителства или политика).

• Изживяване на затвора като неразбрана „загуба на свобода“

В предишна статия вече коментирах как това задържане съживява наказанията и репресиите, претърпени в собственото им детство. Те живеят в тази ситуация като наказание и като заплаха за свободите си.

• Пълна липса на съпричастност

Характеристиката, която обхваща много от гореизброените и която ме кара да се чувствам много загрижена за нашето бъдеще като общество, е пълната липса на съпричастност, която тези хора проявяват към останалата част от обществото, особено към починалите, болните, техните семейства, здравни специалисти и всички хора, които, въпреки че излагат средствата си за препитание в опасност, са се ограничили, за да спасят животи и да спрат много опасен вирус.

Изправени пред този тип хора, които не се съобразяват с профилактичните мерки и които продължават да допринасят за разпространението на вируса, най-доброто, което можем да направим, е да продължим да поддържаме предпазни мерки (социална дистанция, маски, измиване на ръцете) и по този начин да допринасяме за да пазим здравето си и здравето на другите.