Момент на нежност
Рой Галан
Има нещо, което ще се случи на всички нас.
И умира.
Може би не искате да мислите за това.
И затова може да ви изненада.
Не знаем кой ще управлява тази държава.
Не знаем кога ще бъде следващият път, когато се прозяем.
Може би сега, защото сте го прочели.
Не знаем дали Khaleesi най-накрая ще се изкачи на трона.
Не знаем печелившата комбинация.
Не знаем с каква песен ще се отвори Radiohead в Primavera.
Не знаем името на почти никого.
Но ние знаем, че ще тръгнем.
Един по един.
Точно сега или след тридесет и осем години.
Има нещо бурно и красиво в тази сигурност.
В ефимерното.
Но ние забравихме.
И ние живеем така е завинаги.
Сякаш винаги е имало след.
Но може да няма.
Точно както има ужасни начини да умреш, има и ужасни моменти да умреш.
Внезапно.
Представете си, че умирате, гледайки последния час на връзката на бившия си.
Или почистване на чисто.
Отказвам.
Ето защо няма да направя нищо от компромис.
Представете си, че там умирам.
На сватбата на братовчед едва ли познавам.
На детската маса.
Не.
Съжалявам.
Не искам да отида, защото ако умра, предпочитам да умра някъде другаде.
Просто и честно.
Също така отказвам да умра от други неща освен от смъртта.
Отказвам да умра от любов.
Отказвам да умра от страх.
Защото да направиш това би означавало да обидиш самата смърт и всичко, което тя означава.
Краят на възможността да бъдем по-добри.
Но ако не си умрял, това не е краят.
И ние можем да се справим по-добре.
Днес започва март.
И вие казвате, че слава богу, че февруари отмина.
Не бъдете в безсъзнание.
Слава богу, че стигнахте до февруари.
Живейте като умиращите.
Това трябва да направим.
И каква загадка е да отнемеш секунди от този живот.
Не мога да избера.
Но ако можех да избера момент да умра.
За миг щеше да се изпълни с нежност.
Благодари с ръка на гърдите си.
Или в целувка насред плаж, пълен със отпечатъци.
Ето защо няма да спра да благодаря или да се целувам.
В случай, че умра.
Че когато мислят за мен.
Следва усещане.
Да получавам прегръдка.
