„Има търсене на духовност“
Франческо Миралес
Интервю с Агустин Паникер, редактор на Kairós и автор на есета за духовността в Индия. Това ни говори за духовност за всеки ден.
Кайрош , издателството, ръководено от Агустин Паникър и основано от баща му, инженера и философ Салвадор Паникър, вече е на 50 години.
Агустин Паникер е жив пример за сливането на Изтока и Запада в една и съща душа, нещо, което той успя да внесе в каталога на Кайрош, който предоставя на читателите мъдрост от двата свята повече от половин век.
─ Вие сте син на Салвадор Паникър и племенник на Раймон Паниккар, как израствате в такава духовна среда?
─ Вероятно образованието, което получих от баща си, беше малко по-различно от това на останалите деца, въпреки че не ми се стори по този начин.
Фамилията ми ме бележи за добро и за лошо, защото те ме разпознаха като син и племенник на тези философи, но, от друга страна, очакваха да имам същия мистичен дискурс. Аз съм редактор, който обича да разпространява своите идеи, които са фокусирани върху Индия.
Практическа духовност на Изтока, адаптирана към Запада
─Kairós е тясно свързан с трансперсоналната психология, мислите ли, че този жанр все още е на мода?
─ Терминът трансперсонален е изобретен от Маслоу, който не е свързан с религията.
То сочи към самоанализ, който надхвърля психоаналитичната, бихевиористката или дори хуманистичната парадигма, включваща мистични и медитативни измерения.
Може би днес трансперсоналната психология няма авангарден тон от осемдесетте години на автори като Уилбър, Гроф, Уолс или Волхан, но има нов подход към други течения на дълбоката психология. Не я предавам за мъртва.
─В каталога ви се обръща много внимание на будизма и медитацията. Имате ли собствен интерес да се задълбочите в тези теми?
─ Да, има три линии, които се сближават.
От една страна, моят личен интерес, защото се чувствам много близък до будизма и неговите медитативни традиции; от друга страна, Кайрош, който носи в своето ДНК въвеждането на източните философии, мисъл и традиции; и накрая, фактът, че днес има повече търсене на практическа духовност. Ние сме пионери в публикуването на вниманието като логична последица от публикуването преди това на будизма.
─ Какви други теми ви интересуват?
─ Може би сега, тъй като имам относително малки деца, се интересувам от целия педагогически предмет.
─ Какво мислите за така наречените „алтернативни училища“?
─ Много ги харесвам, това, което не харесвам, е алтернативното име, защото ги поставя на маргиналите на обществото.
Валдорф, Монтесори или други методи трябва да бъдат включени в общото образование и трябва да има по-малко мания по училищната програма, доклада PISA и цялата тази конкурентоспособност. Резултатите се оценяват само защото емоционалната интелигентност не може да се измери количествено. Манията по изпитите, черната дъска и учителя ми се струва всъщност антипедагогическа.
