Викате ли на децата си? Защо да се прекъсвате от наследственото поведение, което е грубо
Ако родителите ни са викали или са ни малтретирали, тези поведения са били записани в нашето несъзнание и ние можем да ги повторим с нашите деца. Промяната на тези нагласи е от полза за нашите деца и всички следващи поколения.
Един от мотивите на Лора да дойде в офиса ми беше да спре да крещи на малката си дъщеря. В първата сесия на терапията ми тя ми каза, че в моменти на изтощение и максимален емоционален стрес ще си изгуби нервите и ще вика на тригодишното си дете.
Лора беше прочела много книги и форуми за уважително родителство и знаеше, че за нейната дъщеря е нездравословно да получава такива писъци от майка си, човекът, който трябва да я защити и да покаже безусловната й любов. Както обаче младата жена ми призна, беше невъзможно да се овладее в такива ситуации на максимално напрежение.
Ползата от терапията далеч надхвърля помощта на човек да реши емоционалните си проблеми и да се освободи от токсичните си модели. Когато някой се ангажира с дълбока промяна и самоанализ, той не само се лекува, но също така освобождава всички свои потомци от болезнени модели, които вероятно са били увековечени през безброй поколения.
Културата на насилието може да бъде наследена
По-голямата част от времето, нездравословни модели на злоупотреба (наказания, заплахи, викове и т.н.) се предават, като връзки във верига, от поколение на поколение. Родителите крещят, защото бабите и дядовците са им крещяли, бабите и дядовците са получавали виковете на прабаби и така бихме могли да се върнем стотици години назад, до първия вик, първия удар или първото унижение, нанесено на дете от възрастен гневен.
В случая на Лора културата на насилие също произхожда от семеен модел. И баща му, и майка му (както и баба и дядо му) бяха много темпераментни хора, които спореха за всичко, по всяко време. Момичето си спомни детството на постоянни писъци и битки. Въпреки младата си възраст, нито тя, нито сестра й бяха избегнали да получат силно мъмрене или побоища, когато единият от родителите им извади гнева си с тях.
Родителите ни са моделите за подражание, от които се учим (и схващаме) поведението си.
Като дете Лора усвоява нормално безумния начин на комуникация между майка си и баща си. В дълбините на нейното безсъзнание бяха изгорени всички много болезнени писъци и удари, които тя получи като дете в дома си. Всъщност тя ми каза с ужас, че когато извика на дъщеря си, тя сякаш слушаше собствената си майка да говори през устата си. Тази ситуация я отчая, защото, макар да знаеше какво да не прави (беше си обещала никога да не крещи на дъщеря си), тя не успя да се овладее, когато стигна границата на умората си.
Излекувайте това поведение и прекъснете семейната склонност
За щастие, за да се включат в своите лечебни процеси, майките и бащите, които идват на терапия, имат двойна мотивация. Първо, те се стремят да се чувстват добре със себе си и да се освободят от моделите, които им причиняват страдание. Второ, те не искат да носят тежестта на семейните тежести върху децата си и не искат те да преминат през същия кошмар, който са преживели в детството си. Тази двойна мотивация, която вече коментирахме в този блог, ги тласка да напредват много по-бързо в терапевтичните си процеси.
Връщайки се към подобието на веригата, бихме могли да потвърдим, че човекът, който в момента отива на терапия, ще бъде връзката, чрез която се прекъсва веригата от стотици или хиляди поколения викове, наказания, побои и насилие. Когато майките и бащите започнат да променят начина, по който отглеждат децата си и спрат да повтарят вредното поведение с тях, те освобождават децата си от огромната тежест на семейния модел на насилие.
Ползата от тази промяна ще бъде предадена на следващото поколение, тъй като, когато тези деца пораснат и имат свои деца, без да получат толкова отрицателен заряд, колкото техните родители, те ще могат да ги възпитават по много по-уважителен начин.
Ако мислим за следващите поколения, можем да предположим, че възпитанието им ще бъде много по-здравословно всеки път.
Следователно ефектът от ефективната терапия, която предизвиква истински промени в човека, не се ограничава само до настоящето, но ползите от него се прогнозират в бъдещето. Хората, които успяват да разчупят модела на семейно насилие, освобождават децата си и всички следващи поколения.
Разбира се, Лора успя да бъде връзката на промяната. Постепенно той успя да се освободи от цялото си семейно бреме и да спре да крещи на дъщеря си.
