Всеки път сме по-изгубени

Индивидуализмът става все по-силен и по-добър. Ние гледаме в другата посока. Ние не сме в подкрепа. Не ни интересува историята на другите, болката на другите. Все по-малко използваме съпричастност. Нека направим нашето нещо.

Гласът на Рой е подкаст от писателя Рой Галан за списание Mentesana. Слушайте го и го споделяйте.

Ние сме все по-сами.
По-изолирани.
Разполагаме с все повече информация.
Но ние знаем много по-малко.

Всеки път ни е по-трудно да се видим.
Струва ни повече да останем.
За нас е по-трудно да сме на едно и също място по едно и също време.

Ние сме все по-свързани с мрежа.
Но по-откъснати от себе си.
Повече предстои да дадеш мнение, отколкото да изслушаш.
Борба за победа в диалектическа битка.
Без да се опитвам да разбера другия.

Всеки път, когато вярваме, че това, което смятаме за важно.
И се ядосваме за глупости.
Блокираме, мълчим, оставяме настрана всичко, което ни притеснява.

Не искаме да спорим.
Не искаме да научим нищо.
Не искаме да растем.

Ставаме все по-мързеливи да се обаждаме.
Ние не вдигаме телефона.
Решаваме всичко с емотикон.
С честит рожден ден.
И вече сме изпълнили.

Всеки път сме повече индивидуализъм.
Ние гледаме в другата посока.
Ние не сме в подкрепа.
Не ни интересува историята на другите, болката на другите.

Все по-малко използваме съпричастност.
Нека направим нашето нещо.
А нашето никога, никога не е това, което принадлежи на другите.
Все по-малко ни е грижа за хората.

Ние се грижим само за телата си.
Нашата стабилност.
Нашето свободно време, нашите пари, нашият живот.

Всеки път сме малко по-зле.
Малко по-малко човешки.
Малко по-нецивилизовано.

Все повече нормализираме варварството.
Стига да не ни се случи.
Защото това ни влияе.
Така че ние се оплакваме.

Всеки път, когато напускаме по-тъжен свят.
Повече липсва в истината.
Мъгляво бъдеще.

Всеки път сме по-изгубени.
И трябва да се съберем.
За да си спомним къде беше нашата планета.
Къде беше нашият дом.