В крайна сметка любовта не беше това

Даваш и даваш и даваш, но от даването на толкова много оставаш празен. И се оказва, че любовта не е давала всичко и е жертвала всичко, ако не е била в състояние да споделя баланса.

През повечето време се влюбвате в истинността на другия.

От онова вътрешно дете, което продължава да живее в него.

Но дори той не вижда.

Но вие го виждате, виждате всичко и искате да го събудите.

Искате да му дадете илюзия, воля за живот, да възстанови тази същност.

Искаш да го спасиш.

Но любовта не спасява другия.

В любовта трябва да има баланс.

Не можете да давате и да давате и да давате, без да получавате, но трохи.

И тогава той ви разказва за проблемите си.

Слушате, защото нищо друго освен слушате много добре.

Хубаво е, че ме слушате, казва той.

И се влюбвате повече, защото се чувствате полезни.

Тогава разбирате всичките му травми, тъй като майка му не го е обичала, докато бившият му не се е държал лошо или че ще обича да рисува.

И на този етап от филма вече сте станали мажоретка.

Вие сте жизненоважният аниматор на вашия партньор, който живее, без да живее в него.

Казвате му да отиде в Рим да учи изящни изкуства и му купувате билета и го вдишвате, можете, можете, можете.

И накрая си тръгва и вие се ядосвате, защото дълбоко в себе си това, което сте искали, е да остане.

За да ти покажа, че си по-важен, защото дълбоко в себе си мислиш, че си специален и с твоята арогантност единственото нещо, което искаше, е да ти благодаря за всичко, но да не правя нищо.

И накрая той отива и се среща с италианец и ви напуска, защото разстоянието, което вече знаете и италианецът отново поглъща травмите и го насърчава да създаде своя собствена галерия и ви замества с по-нова, по-ентусиазирана и по-невинна.

Вие сте празни, защото не сте запазили нищо за себе си.

Защото те ви казаха, че това е любовта.

Даваше всичко, даваше, беше жертва.

Но да обичаш не е това.

Да обичаш означава да си дадеш достатъчно смелост да кажеш „не“.

И това въпреки поставянето на лимит.

Те все още те обичат.