Бихте ли изтрили лошите си спомени?

Ако те предложиха да потиснат травмиращите ви спомени, като вземете хапче, бихте ли го направили? Преди да отговорите, не забравяйте, че нито едно лекарство не е безопасно, всички те имат странични ефекти.

През последните години няколко изследователски екипа от различни университети търсят лекарство, което ни позволява да забравим лошите спомени.

Целта на тези невробиолози е, че жертвите на инциденти или насилствени действия (грабежи, изнасилвания, нападения), които страдат от посттравматичен стрес, могат да изтрият тези събития от съзнанието си, за да спрат да страдат заради тях.

Според тези учени, приемането на хапче в точното време може да потисне специфичната памет, която е генерирала травмата, така че човек да не се измъчва, като повтаря събитието отново и отново в главата си.

Както обясняват изследователите, идеята за забравяне на травматични спомени изглежда е панацеята за спиране на страданието, но лично новините от този тип пораждат голямо безпокойство, когато се замисля как всичко в нашето общество иска да бъде решено въз основа на на чудодейните лекарства.

Защо изтриването на спомени може да бъде вредно

Първо, възниква въпросът кой и как решава какво да бъде забравено. Спомените не са като файлове на компютър, идеално дефинирани и ограничени.

Ако е така, можем да изтрием конкретен файл с уверението, че това няма да повлияе на останалата информация. Въпреки това, човешката памет работи по различен начин.

• Спомените са свързани с определени общи елементи, които ни помагат да имаме обща съгласуваност в нашата лична история.
• Спомняме си (съзнателно или несъзнателно), например, всички преживявания, които сме имали с приятел или роднина, и това ни помага да знаем какво да очакваме от тях в бъдеще.
• Ако трябваше да потиснем негативната памет, която имахме с баща си, как бихме могли да бъдем сигурни, че елиминираме само това събитие, а не други характеристики на връзката ни с него?

Това ни води до друг въпрос, още по-дълбок и по-труден за разрешаване. Ако не разпознаем и не приемем личната си история, няма да се поучим от нея, нито ще можем да направим изводи, които да ни помогнат в бъдещето ни и следователно е много вероятно да повтаряме едни и същи вредни модели на поведение завинаги.

Лошите спомени понякога могат да ни предупредят за опасности

Представете си например момче, което за безразсъдно шофиране претърпява ужасна автомобилна катастрофа, при която приятел загива и той почти умира.

Очевидно младият човек ще бъде травмиран от това събитие и ще страда от страх, мъка и всички симптоми на посттравматичен стрес.

Но ако тази памет бъде изтрита с намерението да се избегнат страданията, какво би се случило, ако трябваше отново да шофирате? Бихте ли шофирали отново безотговорно? Щеше ли отново да изложи своите спътници и себе си в опасност?

По-добре е да се сблъскаш с лош спомен, отколкото да го игнорираш

Очевидно хората, страдащи от посттравматичен стрес, се нуждаят от огромна помощ, за да излязат от негативната верига, в която се намират, и да могат да продължат живота си, но решението не се крие в потискането на спомените им, а в подпомагането им да се примирят и да преодолеят случилото се.

Преди много години получих обаждане, което ми оказа голямо влияние. Все още го помня живо и сметнах за подходящо да го занеса в това пространство, за да го споделя с вас.

Ставаше дума за по-възрастна жена, която търсеше някой, който да направи хипноза, за да „я приспи и да изтрие мъжа си от ума си“. Попитах го колко години са живели заедно и той отговори на 35.

Обясних, че терапията не работи, като я накара да забрави 35 години от живота си, но че ще й помогне да разбере, работи, преодолее и излекува получената травма и емоционални щети.

Едва тогава, в това, което би било нова отправна точка, тя би могла да възстанови живота си, за да го управлява сама и да избегне повтарянето на онези модели на поведение, които й навредиха в миналото.

Всъщност изтриването на спомени с хапче не би обезсилило вторичните ефекти, свързани с травмата.

Човекът ще продължи да изпитва мъка, страх или блокиране в определени ситуации, но няма да знае произхода му, така че ще живее в постоянна несигурност и обзет от неприятното чувство, че няма контрол над емоционалните си реакции.

Работата на добрата терапия трябва да бъде да извади на бял свят травматични спомени, за да ги реорганизира, да ги види от нова гледна точка, по-възрастни и зрели. По този начин човекът може да програмира нови модели на действие за бъдещи ситуации.

Само като познаваме и работим с миналото си, можем да имаме контрол над настоящето си.