По-малкото отговорност ще ви помогне да бъдете по-щастливи
Някои хора са толкова отговорни, че носят собственото си тегло и това на другите. Изтощени и физически сковани, те трябва да се научат да споделят домашните си задължения. Как могат да го направят?
Прекалената отговорност може в крайна сметка да се обърне срещу нас. Въпреки че, от една страна, може да ни осигури голямо социално признание и големи успехи в работата, от друга страна, може да ни направи изключително уязвими и беззащитни срещу злоупотребите на другите.
Тези две характеристики се наблюдават при Ангела, момиче, което току-що е навършило 40 години, когато по предложение на братята си отива на консултация, за да работи по проблемите си, произтичащи от стрес, който я е накарал да страда от множество контрактури, много силни мускулни болки и сериозна язва на стомаха.
Както ще видим в този пример, понякога се случва, както в случая на Анджела, в семействата да се установява семейна динамика , по един фин и постепенен начин, в който един от членовете поема ролята (като например да бъде отговорен) и другите от мързел или комфорт с готовност се отказват от него.
В случай на отговорност, това обикновено е личностна черта, която много прогресивно се развива в детството.
Момче или момиче, със семе на отговорност в характера си, постепенно, в допълнение към своите, поема задачите, които отговарят на другите, но за които никой не се грижи. Малко по малко този човек се зарежда със стрес (свой и този на другите), така че рано или късно тялото му не може да понесе повече и се срутва.
Как семейната динамика може да ни повлияе
Анджела отговаряше за търговската зона на семейния бизнес, в която работеха и нейните братя. Поради икономическата криза те не можеха да си позволят да наемат асистент, така че Анджела носеше много повече работна тежест, отколкото би могла да понесе. След работното време (и през почивните дни) също прекарах много часове, работейки вкъщи. Той никога не е имал почивка.
От друга страна, когато те празнуваха семейно събитие, като рожден ден или съвместна ваканция, тя отговаряше за разделянето на задачите на всеки един и организирането на хранене и доставки. Дори отпечатвах списъци с различните задачи на всеки друг. В семейството й бяха установили динамика, при която тя поемаше всички отговорности, а останалите й позволяваха да го прави и не се тревожеха за задачите си.
„Ако не го направя, никой няма.“ Това е чувството, което Анджела беше напуснала, както ми каза в една от нашите сесии.
В случая на Анджела, благодарение на нейния перфекционистки характер, от много малка тя свикна да завършва задачите, които братята и сестрите й не завършваха, и да взема всички неща, които останалите останаха между тях. Малко по малко останалите свикнаха с тази рутина и в крайна сметка й делегираха всичките си задачи.
Под предлог на „добре си в това, не ти струва нищо“ или „направи го по-добре“, семейството и приятелите го зареждаха с все повече и повече камъни в стрес раницата му.
Защо да се освобождаваме от този излишък на отговорност
Тази нездравословна семейна динамика с течение на времето започна да оставя много дълбока следа в здравето на Анджела. Беше натоварен с толкова много стрес, че тялото му не можеше да понесе повече и започна да взима много скъпи физически и емоционални сметки. Той започна да страда от изключително болезнени мускулни контракции в гърба и раменете си, също така да се разболява много често, тъй като поради нивото на стрес, който понасяше, имунната му система беше силно отслабена.
Когато дойде за консултация, физическите проблеми на Анджела се увеличиха преди няколко седмици със сериозна язва на стомаха.
В тези случаи, в които няма лошо отношение или дисфункционално семейство, решението е да се разнищи семейната динамика и да се разбере как е възникнала такава екстремна ситуация. Както видяхме в случая на Анджела, често се случва постепенно останалите членове на семейството, от комфорт или мързел, да оставят тежестта на изпълнението на задачите върху най-отговорния член.
С течение на годините тези роли са толкова утвърдени (и приети), че дори не е необходимо някой да организира различните задачи, но се приема за даденост, че този човек е този, който ще се погрижи за всичко.
Дори се стига дотам, че независимо от обстоятелствата, ако сгрешите или оставите задачите незавършени, ще бъдете обсипани с упреци от други.
В терапията си Анджела се научи да понижава нивото на стрес, да иска помощ, когато се нуждае от нея, и да делегира задачи на своите братя и сестри. Предполагаше, че не трябва да носи отговорности, които не й отговарят, че не всичко трябва да е идеално и че трябва да превъзпитава братята и сестрите си, за да й помогне.
Парадоксално, но братята и сестрите, които се грижеха за здравето му, бяха тези, които му причиняваха най-голям стрес. За щастие на Анджела, когато тя обясни ситуацията си и причините за безпокойството си, те си сътрудничат много и започнаха да разпределят задачите по-балансирано. Освен това те решиха да намалят заплатата си и да наемат човек на непълен работен ден, който да помага на Анджела в офисните задачи. По този начин Анджела най-накрая успя да спре да носи работа вкъщи и да се възползва от свободното си време, за да се отпусне и да се отпусне.
