Ще оближа страховете ти
Кристина Ромеро
Какво се случва, когато се изправим пред това, от което се страхуваме? Може да се изненадаме …
Марио живееше с непрекъснатото усещане, че животът е заплаха , че има опасност зад всеки ъгъл.
Когато будилникът иззвъня, той започна да диша тежко и така измина денят. На път за работа, у дома, на дивана, гледайки новините по телевизията … Винаги с това усещане, залепнало за кожата ви. Страхувал се е да не се разболее (или вече е сериозно болен), да не бъде уволнен от работа или всеки ден около него да се случи някакво нещастие.
Тор също се страхуваше. Страх от хора, други кучета, дори котки или нещо, което се движи бързо. Вече не се доверяваше на нищо и на никого.
Марио не обичаше кучета, те го ужасяваха от малък. Тор беше харесвал хората, когато беше кученце и животът му все още беше спокоен с майка си и братята си. Но тогава преживяванията му с човешкия вид бяха толкова болезнени, че той беше забравил.
Този ден никой от двамата не планира да нарани другия . Марио щеше да работи, вървейки по безопасната си пътека, с тежкото си дишане и натрапчиви мисли. Тор минавал оттам. Марио издаде миризмата на страх и сандвича, който държеше здраво. Тор, предизвикателно, точно в средата на пътеката, приличаше на свирепо животно.
И двамата спряха. Първият импулс на Марио беше да избяга, както винаги, но той остана неподвижен, страхувайки се, че животното ще го гони. Прасците му трепереха. Усещаше острата болка от ухапването, което не й бе дал. Тор беше изненадан , че мъжът остана неподвижен.
Опитът му го беше научил, че хората са активни същества. Или те нападат, или бягат, но не спират и не те гледат, без да правят нищо. Марио сложи ръка на сърцето си, което сякаш искаше да скочи от гърдите му. Вдигна очи, докато срещна погледа на животното.
И точно в този миг се срещнаха, когато Марио усети страха на Тор и този на Тор, Марио. А може би за първи път видяха какъв страх копнее да спре да ни преследва.
Тогава Марио му предложи парче от сандвича си. Тор го подуши и отиде до Марио, който можеше да хвърли хляба и да си тръгне на работа. Но той избра да погали Тор и собствените му страхове още малко. И Тор облиза и двамата. Никой на улицата не забеляза този момент. Но вътре в нея беше започнало да пониква нещо ново, много голямо.
