Децата бяха сами
Хорхе Букай
Тази красива история на Хорхе Букай ни напомня за цялата сила, която имаме като деца. Възрастните ни защитават … но могат и да ни ограничат.
Майка им беше напуснала рано сутринта и ги беше оставила на грижите на Марина, осемнадесетгодишно момиче, което понякога наемаше за няколко часа, за да се грижи за тях в замяна на няколко песо. Тъй като бащата беше починал, времената бяха твърде тежки, за да се рискува работата да пропусне всеки път, когато бабата се разболее или отсъства от града.
Когато приятелят на момичето се обади, за да я покани да се повози с новата му кола , Марина не се поколеба твърде дълго. В края на краищата децата спяха като всяка вечер и щяха да се събудят едва в пет. Щом чу клаксона, тя взе чантата си и вдигна телефона.
Той взе предпазните мерки да затвори вратата на стаята и пъхна ключа в джоба си. Тя не искаше да рискува Панчо да се събуди и да слезе долу, за да я търси, защото все пак беше само на шест години и по невнимателен начин можеше да се спъне и да се нарани.
Освен това, помисли си той, ако това се случи, как ще обясни на майка си, че момчето не я е намерило?
Може би беше късо съединение в телевизора включен или в някоя от светлините в хола, или може би искра от камината; въпросът е, че когато завесите започнаха да горят, огънят бързо стигна до дървеното стълбище, което водеше към спалните.
Кашлянето на бебето от дима, изтичащ изпод вратата, го събуди. Без да се замисли, Панчо скочи от леглото и се мъчи с дръжката да отвори вратата, но не можа. И все пак, ако беше успял, той и неговият месечен брат щяха да бъдат обхванати от пламъци за минути.
Панчо изкрещя за Марина, но никой не отговори на призива му за помощ. Затова изтича до телефона в стаята (знаеше как да набере номера на майка си), но нямаше линия.
Панчо осъзна, че трябва да изкара малкия си брат от там.
Опита се да отвори прозореца, който гледаше към перваза, но беше невъзможно за малките му ръчички да отключат резето и дори да беше успял, пак трябваше да разхлаби телената мрежа, която родителите му бяха инсталирали като защита.
Когато пожарникарите завършиха с потушаването на огъня, темата на разговора на всички беше една и съща:
-Как това момче можеше да счупи стъклото, а след това решетката с решетката?
-Как бихте могли да носите бебето в раницата?
-Как бихте могли да вървите по перваза с такава тежест и надолу по дървото?
-Как бихте могли да спасите живота си и живота на брат си?
Старият началник на пожарната, мъдър и уважаван човек, им даде отговор:
-Панчито беше сам … Нямаше кой да му каже, че няма да може.
