Страхът от самотата е безполезен страх

Това е страх от изправяне пред себе си. Да мълчи. Защото в шума не мислим за себе си. Това е безполезен страх. Защото винаги сме сами в главите си.

Страхът от самотата е страх от изправяне пред себе си.

Да мълчи.

Защото в шума не мислим за себе си.

Защото с толкова насърчение е невъзможно да разберем какво наистина чувстваме.

Страхуваме се да останем сами и сами, защото това ни свързва с изчезването ни.

Защото тогава можем да започнем да слушаме течението на времето.

Вътрешният тик так.

Постоянният звук в тялото ни, оставящ малко по малко.

Страхът от самотата е безполезен страх.

Защото винаги сме сами в главите си.

Защото никой не може да обитава мислите ни повече от нас.

Страхът от самотата е страх от липса на отражение.

Да бъдеш никой, ако никой не ни гледа.

Неспособни да се изградим под приемането на другия.

Да бъдеш призрак, обикалящ света.

Не се страхувайте да бъдете сами или сами.

Не правете нищо, за да не останете сами.

Защото само като приемем крайното, можем наистина да оценим живота такъв, какъвто е.

Всеки слънчев лъч и всяка глътка вода и всеки клон, развихрен от вятъра.

Не се страхувайте да нямате този компас, какъвто са другите.

Защото всички отиваме на един и същи север.

И значимото.

Какво наистина има значение.

Това е да се насладите на пътуването.

До края.