Първата стъпка към решаването на проблем: признайте го
Цялата терапевтична работа започва с признаването, че има проблем. Само след като го разберем, ако работим дълбоко, можем да се освободим от него.
Типична фраза за мотивационни плакати или книги за самопомощ е, че „първата стъпка в решаването на даден проблем е да се признае съществуването му“. Това е много вярно, но достигането до това състояние на разбиране не е лесно. За да осъзнаем, че нещо не е наред в живота ни, първо трябва да преминем през трудния процес на осъзнаване, че имаме проблем.
Някои хора не могат или не са готови да признаят, че имат проблем, който ги кара да страдат, докато други просто оставят времето да мине, мислейки, че притесненията им ще се решат сами. Всъщност повечето хора, които идват в моя офис, го правят след години на страдания и повтаряне на определени негативни или саморазрушителни модели.
Хванати във вредни модели
В шеговит тон Алехандро се определи като „колекционер на произведения“. Винаги, когато започваше да работи във фирма, за няколко месеца се справяше много добре, но след това време неизбежно стигна до момент, в който всичко се обърка и той загуби работата си. Години наред младият мъж не е осъзнавал, че е попаднал в капана на вреден и вреден за него модел . След като обаче загуби работа, която особено харесва, тя осъзна, че нещо не е наред в живота й и отиде на терапия.
За да преодолеем проблемите си, след като тяхното съществуване бъде разпознато, трябва да работим задълбочено, за да разберем и да се освободим от несъзнаваните мотиви, които ни пречат да се променяме и ни тласкат да се сблъскваме със същите препятствия отново и отново. Част от тази работа, може би най-сложната, преминава през лицето на нашите страхове.
Страхът е разнообразен и според личния опит той приема различни аспекти: страхът от промяна, болест, отхвърляне, истината, изстрелване в новото, оставяне настрана на сигурността на познатото и т.н. .
Страхът улавя и подтиква хората да издържат и да чакат ужасно конфликтни ситуации да се разрешат.
Ако от детството сме се научили на неподходящи модели, за да се изправим пред определени ситуации или да потърсим вниманието и привързаността на другите, ще продължим да ги повтаряме, дори ако не постигнем резултата, който търсим. Никой не може да ни помогне, докато не успеем да разпознаем страховете си и да ги преодолеем.
Алехандро, въпреки че е интелигентно и общително момче, не може да запази работа повече от шест месеца подред. Той започна много добре във фирмата и шефовете му винаги бяха доволни от него, но щеше да дойде момент, в който той да не може да изпълни мисията си и да започне да се проваля в работата си.
Когато приемем проблема
Когато дойде в офиса ми, Алехандро ми призна, че е осъзнал, че има проблем. Тя ми каза, че не е нормално, че когато нещата започнат да й вървят добре на работното място, той винаги ще я „прецака“. Току-що беше загубил работа като охранител, която много харесваше и се чувстваше много зле.
По време на сесиите си Алехандро започва да разбира как проблемът му се корени в детството му. Сираче, момчето прекара детството си в грижите на дядо си по бащина линия, стар пенсиониран военен с груб и авторитарен характер. Години наред малкият Александър трябваше да търпи ежедневни сравнения с починалия си баща. Дядото му разказа колко блестящ е синът му и колко малък е внукът му.
Понякога, когато детето получава лоши оценки, дядото го бие с каишката и винаги завършва всеки побой с „никога няма да стигнете никъде“.
В крайна сметка Александър усвои този мандат като точен. Той не се съмняваше в думата на дядо си, той беше възрастният, който беше на негово ръководство. Като възрастен той се чувстваше неспособен да демонстрира отличния работник, който беше дълго време, винаги имаше спирачка, която му пречеше да продължи напред. В неговото безсъзнание беше изгорена изричната забрана на дядо му да достига до нещо в живота, също така, вярата, че той не струва нищо, че е малък.
Винаги е трудно да разпознаем собствените си проблеми, защото те ни извеждат от зоната ни на комфорт, от „познатото лошо“, но когато започнем да го правим, това означава голяма промяна в живота ни. От това осъзнаване можем да започнем да вървим в посока на нашето емоционално изцеление.
