Когато всички тези щастливи хора спят
Рой Галан
В черната дупка на депресията изглежда, че никога нищо няма да се промени. Че всичко ще продължи това сиво, това безвкусно. Това ще продължи да тежи дишането.
Депресиите не кървят.
Забелязвам, че сте депресирани, казват ви.
Обезсърчени ли сте?
Те ви казват, защото забелязват, че не се вълнувате от същите неща, за които те се вълнуват.
Защото виждате струните и маските и фоновете.
И трябва да се преструвате, че не знаете.
Плановете започват да ви се струват абсурдни.
За какво?
Страхотният въпрос.
Започваш да прекъсваш. Не отговарям на телефона. Да излиза по-малко.
Така те спират да ви казват, че ви забелязват странни.
И хората се уморяват от теб.
Това е, което сте искали. Да си на плаваща лодка.
Остров, който малко по малко се замърсява.
Първо оставяте пълен пепелник.
След това ястията.
И изведнъж паяците са заели вашето пространство.
И не ти пука.
Нищо не изглежда важно.
И ти си твърде тъжен, за да плачеш
Иска ми се да можеш да плачеш, защото поне щеше да се самосъжаляваш.
Бихте си дали нещо.
За теб.
Можеш, излез оттам, не бъди глупав.
Да искаш е сила, хайде, хайде.
Глупости, които се отнемат с добър марш.
Добър дявол.
И слушаш всичко, сякаш нищо не е на живо и всичко е записано.
Даваш го на пауза. Изключваш го. Виждате го отново.
И идва нощта.
Най-лошите са нощите.
Когато всички тези щастливи хора спят.
А ти не можеш.
Наводнени сте с всички спомени.
Чувствате се виновни, защото това зависи само от вас, а вие не.
Утре ще бъде друг ден, утре със сигурност ще намеря стимул.
Утре тръгвам.
Утре се оправям.
Утре се обаждам.
Утре започвам диетата.
Утре всичко.
Но утре идва.
И все още си същият призрак в капан.
Когато се обърнете към химията, вече не сте вие.
Вече не си толкова срамежливото момче.
Не онова момиче, което имаше склонност към меланхолия.
Но и ти не си друг.
Живеете в приятна картина, която другите да видят.
Вече не искате да излизате от рамката.
Вече няма опасност.
Всички бяхме момчета и момичета.
Всички се радваме на прегръдка, когато се приберем.
Красиво момиче, колко красива е рисунката.
Мой красив, колко добър.
Всички играехме и светът не се интересуваше какво мислим.
Дори на нас не ни пукаше.
Просто си играехме с парче въже и пръчка и скакалец.
Имаше време, когато просто бяхме и бяхме.
И ако бяхте нещо, можете да бъдете отново.
Затвори си очите.
Ти си дете.
Ти си момиче.
Няма значение какво мислите.
Няма значение какво мислят те.
Валиден съм.
Струвам си.
Защото съм жив, въпреки че не знам за какво.
Както и плачещите върби.
Гъсеници и водорасли.
Всички разтърсени в тази невероятна безкрайност.
Отвори си очите.
Майната му.
Колко добре.
Аз все още съм тук.
Само веднъж.
Колко елени ще се родят днес?
