Трите хранителни реформи, от които Европа се нуждае
Кристина Родриго
Европейският парламент е изправен пред възможността да заложи на устойчива хранителна система, която служи за борба с изменението на климата.
Към днешна дата европейските селскостопански политики не са разгледали адекватно спешните проблеми на околната среда, хуманното отношение към животните и общественото здраве , с които се сблъскваме днес. Но тази година е определяща за предефинирането на хранителната система на Европейския съюз.
И това е така, защото Европейският парламент има възможността (и задължението) да промени своите селскостопански политики и да намали неустойчивите нива на производство и потребление на животински продукти.
С оглед на тази цел, хранителната организация ProVeg е групирала под три основни стълба реформите, необходими за промяна на хранителния модел на Европа.
1. Промяна на модела срещу изменението на климата
Първият стълб на една устойчива европейска хранителна система е да се използва потенциалът на растителните храни. Производството на тези храни изисква по-малко ресурси и генерира по-малко емисии на парникови газове, отколкото тези на животински храни.
Всъщност, ако европейското население намали наполовина потреблението си на животински продукти, емисиите на парникови газове от селското стопанство ще бъдат намалени с 25-40%.
По същия начин, тъй като консумацията на месо е над препоръчителните нива на хранително ниво, а тази на зеленчуковите продукти е по-ниска, консумацията на последното в трапезариите и кафенетата на публичните институции трябва да се даде приоритет.
2. Закони в полза на растителните храни
Вторият стълб се застъпва за благоприятна законодателна рамка, която насърчава диетичните промени. В това отношение етикетирането на храните е ключова област за подобрение. Европейската комисия трябва да отхвърли забраната за използване на имена на техните аналози за месо за алтернативи от растителен произход. Трябва да можем да поръчаме и продадем зеленчуков „хамбургер“.
Освен това консумацията на растителни храни може да бъде стимулирана с фискални мерки. Например намаляване на данъците върху плодове, зеленчуци и бобови растения, както и върху растителни алтернативи на продукти от животински произход.
3. Преработете общата селскостопанска политика
Третият и най-важният стълб е препроектирането на Общата селскостопанска политика (ОСП). Понастоящем около 70% от земеделските земи в Европейския съюз се използват за изхранване на добитък, като директните плащания от ОСП възлизат на до 32 милиарда евро годишно.
Безвъзмездните средства от ОСП трябва да спрат да благоприятстват интензивното животновъдство и да започнат да насърчават устойчивото производство на храни , със задължителни мерки за подобряване на околната среда, хуманното отношение към животните и общественото здраве.
Накратко, новият модел на храните на Европейския съюз трябва безспорно да намали производството и потреблението на продукти от животински произход и да насърчава по-растителна диета. Само по този начин ще постигнем целите на Парижкото споразумение в борбата срещу глобалното затопляне и ще изградим хранителна система, която по-уважава животните, здравето и околната среда.
