Правилното време
Феран Рамон-Кортес
Има подходящ момент за справяне с конфликта и той никога не е непосредствен след неговото възникване. Нито трябва да чакате твърде дълго, защото не е вярно, че времето лекува всичко: в много конфликти времето просто ги изгнива.
В залата на университетския кампус един безцелен младеж се скиташе безцелно. Беше напрегнат, притеснен. След малко колебание той седна на пейка. Изнервен, той натрапчиво движеше единия крак, докато размишляваше върху нещо. Изведнъж той чу глас, който му се обади, казвайки:
-Нещо ви притеснява.
Той вдигна глава и намери възрастен мъж, седнал до него, приличащ на пенсиониран професор. В отчаяние и без да се замисли, той започна да й казва:
-Да, определено. Току-що срещнах партньор и се чувствам ужасно. За всичко, което тя ми каза, че ще ми е трудно за храносмилане и за всичко, което й казах, трябва да е боли. Не знам как да го поправя и трябва да го направя възможно най-скоро.
-Казвам се Макс. Ще се радвам да ви помогна.
-Ами, аз съм Начо и бих се радвал да ми помогнете. Кажи ми какво да правя?
Макс усети желанието й за добър съвет, затова побърза да отговори:
-Чакай, почакай, намерението ми не е да го реша, а да ти помогна да го решиш. Така че се страхувам, че ще трябва да извървим малко път … Кажи ми какво точно се случи?
Младежът колебливо отговори:
-Ами, можете да си представите: Казах му, че той ме е изхвърлил с работата, която вършим и той се е превърнал в свиреп звяр. Тогава се включих и казахме всичко.
Макс слушаше, внимателен и след като остави няколко минути мълчание попита:
-А как си сега?
-Е, все още съм възмутен, защото е вярно: той ме изхвърли! Но от друга страна, не мога да понеса да бъда такъв, трябва да го разбера. Мисля, че ще говоря с нея точно сега.
Макс знаеше как ще завърши този разговор, ако го пусне в това състояние, затова направи предложение.
-Виж, Начо, ще направиш това, което смяташ за подходящо, но не и без първо да споделиш добро кафе с мляко.
Начо примирено се съгласи и заедно отидоха в кафенето.
Те седнаха на една маса и Макс пое инициативата:
-Чакай ме една минутка ще взема кафетата с мляко.
Той отиде до бара и направи някаква странна молба: лате с врящото мляко и второ лате, кратко на кафе и със студено мляко, направо от хладилника.
С двете си чаши и преди изненадания поглед на сервитьора той отиде до масата. Той подаде кипящото кафе на Начо , без да го предупреди за нищо, и го остави да отпие.
-Ааааа! Гори. Изгорил съм …
Макс, напълно наясно какво прави, размени чаши.
-Извинете, опитайте това.
Начо взе другата чаша и след като провери температурата с ръце, за да се увери, че не изгаря толкова, колкото предишната, отпи глътка:
-Не гори, но е ужасно! Студено е и има вкус на мляко от хладилника.
И осъзнавайки, че това не може да бъде случайно, той попита:
-Каква е играта?
Развеселен, Макс искаше да обясни веднага.
-Виждаш ли, Начо, конфликтите са като кафе с мляко. Ако е прекалено горещо, изгаряте се. Ако пък е твърде студено, оставя лош вкус.
-Не съм сигурен, че разбирам.
-Има подходящ момент за разрешаване на конфликт, който нито е правилен, когато се е случил (това е кафето с врящо мляко, което изгаря), нито е минало дълго време (именно кафето с мляко е твърде студено, което оставя лош вкус). И вашата мъдрост е да откриете кога е този момент. Тъй като желанието и бързането за решаването му могат да ви накарат да се опитате да го решите с емоциите си, които все още са на повърхността, и няма да се получи. И напротив, ако чакате прекалено дълго, другият човек вече е формирал своите преценки, той вече е направил своите заключения и може да бъде много трудно да го разрешите.
-Искам да кажа, трябва да оставя кафето с мляко да се охлади малко …
- … но не твърде много.
- Но това е, че субектът ме отстранява отвътре.
-И добре, че е така. Възползвайте се от възможността да се свържете с онези чувства, които ви спохождат. Помислете за случилото се, но само за себе си. Още не говори с нея. Поръчайте вашите идеи и чувства. Само когато почувствате спокойствие, моментът ще е подходящ.
- Ами ако никога не го усетя?
-Това означава, че не работите вътре в себе си конфликта. Че не знаете как да видите отвъд предполагаемата си причина. Тоест, подгрявате кафето с мляко отново и отново и всеки път има по-лош вкус …
Начо чувстваше, че това има смисъла на света. Всъщност той можеше да си припомни конфликти, които се беше опитал да разреши твърде рано и със сигурност беше изгорял. Можеше да си спомни и онези, които се бе опитал да разреши късно, когато нещата вече бяха студени.
Потънал в мисли, той се върна към чашата си с горещо лате.
Беше минало известно време и вече не гори, всъщност беше вкусно и той можеше да довърши всичко. Когато вдигна поглед, разбра, че пред него няма никой. Този Макс беше изчезнал. Сякаш никога не е бил там. Две чаши (едната от тях празни) бяха единственият свидетел на предполагаемата среща.
