„Добротата ни кара да се чувстваме в хармония с нашето Същество“
Силвия Диес
Говорихме с Matthieu Ricard, будистки монах, считан за най-щастливия човек на света, за ползите от медитацията за постигане на благосъстояние и вътрешна свобода и спешната необходимост от развиване на алтруистично поведение за изграждане на по-грижовна икономика.
Той беше описан като най-щастливият човек в света, след като експеримент на невролога Ричард Дейвидсън от Университета в Уисконсин показа, че активността на лявата префронтална област на мозъчната му кора е нещо, невиждано досега.
Това е област от мозъка, която предразполага към благополучие и положителни емоции и този будистки монах и опитен медитатор достигна диапазон от гама вълни, които достигнаха -0,45, докато нивата, регистрирани от стотици доброволци, които също участваха в проучването те варират от 0,3 (много нещастен) до -0,3 (много щастлив).
Впоследствие Рикар уточни, че това, което е открито в това проучване, е, че когато медитиращият фокусира ума си върху доброжелателността и алтруистичната любов , мозъкът се активира с интензивност, невиждана досега.
Ако тренирате ума, мозъкът се променя и човекът се променя
„Ако умът се тренира редовно, мозъкът се променя, както и човекът. Това е пластичността, която мозъкът ни притежава, а медитацията е тренировка, която ни позволява да упражняваме внимание, да подобряваме емоционалния баланс и да развиваме доброта ”, казва той.
Матие Рикар обикновено не дава интервюта, но имахме късмета, че той прие, че му изпратихме въпросник, на който той отговори, преди да замине за Хималаите, където живее повече от 50 години и където изпълнява хуманитарни задачи в Каруна от 20 години. -Schechen (www.karuna-shechen.org), благотворителна организация, която създава образователни, здравни и социални проекти с цел хората в този регион да имат по-добър живот.
Биографията на този французин е най-любопитна. Той е син на философа Жан-Франсоа Ревел и художника Яне Льо Тумелен. Обучава се за учен и работи в Института Пастьор в Париж заедно с престижната Нобелова награда за медицина Франсоа Якоб. Но след като завърши докторската си дисертация по клетъчна генетика, той реши да стане будистки монах.
Той е тълкувател на френския език на Далай Лама и е публикувал книги с великолепни негови фотографии - за него начин да може да споделя с другите привилегированите моменти на красота, които живее във възвишените пейзажи на Хималаите и заедно с духовните учители.
Той е автор на бестселъри като „Монахът и философът“ (Ред. Урано) - които той пише заедно с баща си - „Безкрайността на дланта“ (Ред. Урано), „В защита на животните“ ( Ed. Kairós), „Мозък и медитация“ (Ed. Kairós), наред с други. Неговите творби са преведени на различни езици и разпространени по целия свят.
Рикар също е участвал в Световния икономически форум в Давос, за да претендира за солидарната икономика и ползите от алтруизма. Той уверява, че въпреки твърденията на теорията за еволюцията, нито едно научно изследване не показва, че човешкото същество е егоистично същество. Точно обратното.
Науката показва, че имаме голям капацитет да развием автентичен алтруизъм и че сътрудничеството е много по-креативно за постигане на високи нива на организация, отколкото конкуренцията и индивидуалната борба за оцеляване.
В книгата си „Икономика на солидарността. Разговори с Далай Лама за алтруизъм и състрадание ”(Ed. Kairós) твърди, че въпреки факта, че икономическата теория гарантира, че хората се движат единствено в свой собствен интерес, хората с материалистични ценности са по-нещастни, докато Хората, способни на сътрудничество, състрадателно и алтруистично поведение са по-щастливи. Той е убеден, че не можем да продължим да мислим за себе си като за изолирани същества и че светът трябва да обърне икономическите системи.
„Алтруизмът е единственото нещо, което ни позволява да се изправим пред предизвикателствата на 21 век“
-Капитализмът, култът към егоизма и силата на индивида изглежда ни водят до самоунищожение и всичко показва, че не сме в състояние да модифицираме функционирането си. Оптимист ли сте за бъдещето на човечеството? Как можем да се отървем от егоцентричността и да благоприятстваме развитието на по-грижовна икономика и по-алтруистично функциониране?
-Алтруизмът е единствената концепция, която ни позволява да се справим с предизвикателствата на 21-ви век и да съчетаем изискванията, които имаме в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план. Явно е, че егоизмът няма да успее. От друга страна, научаването да отчитаме повече другите може да ни отведе в краткосрочен план към по-подкрепяща икономика, а в средносрочен план да благоприятства нашето развитие, както и развитието на другите. И в дългосрочен план алтруизмът е от съществено значение, за да се избегнат големи страдания за бъдещите поколения. Следователно алтруизмът е единствената концепция, която позволява на учените - които знаят какво трябва да се направи, за да се избегне разрушаването на планетата - тези, които решават политиките, социалните предприемачи, отговорни за качеството на живот на гражданите,както и тези, които са загрижени за изискванията, които имаме в краткосрочен план, всички седят заедно около една и съща маса с цел изграждане на по-добър свят. Алтруизмът не е благородна утопия, която е малко наивна, той е единственото прагматично решение на големите предизвикателства, пред които сме изправени през 21-ви век.
-А как се развива по-малко егоцентрично същество, нещо, което според него ни помага да бъдем по-щастливи? От ваша гледна точка кои обичаи са най-важни за култивирането на вътрешно щастие и свобода?
-Ако от сутрин до вечер мислим само „аз, аз, аз“, ние влошаваме живота си, а също и живота на хората около нас. Напротив, алтруистичната любов и добротата са най-добрият начин да правим добро в другите и в себе си. Очевидно другите оценяват нашата доброта, но добротата е и най-удовлетворяващото състояние на ума, защото ни кара да се чувстваме в хармония с нашата дълбока природа. Следователно е необходимо чрез обучение на нашия ум и чрез медитация да култивираме основните човешки качества, които ни правят добър човек, щастлив човек. Сред тези качества са алтруизъм и състрадание, но също и удовлетворение, проницателност, емоционален баланс и вътрешна свобода.
- И това включва навика да не се яде месо или риба? Дали вегетарианецът също е добър навик да имате предвид, за да бъдете по-щастливи?
-Това е преди всичко добър навик за постигане на щастието на другите! Смята се, че от появата на нашия вид на Земята там са живели около 110 милиарда Homo Sapiens. Е, това е броят на сухоземните и морските животни, които убиваме на всеки два месеца, за да задоволим предполагаемите си нужди и сякаш това е нещо напълно нормално и морално приемливо. И всъщност с него целият свят всъщност губи. Животните са първите жертви. Но това губи и нашата околна среда, тъй като земеделието за производство на месо е вторият по големина фактор за емисиите на парникови газове в света. Хората също губят, защото 800 милиона тона зърнени култури, предназначени за производство на месо, могат да служат за храна 1,5 милиарда души в страните, които произвеждат тези зърнени култури. И накрая, според многобройни научни изследвания и според глобален доклад на Световната здравна организация, редовната консумация на месо е вредно за здравето. Затова е много желателно да разширим нашата доброта към останалите 8 милиона животински вида, които са нашите съграждани на тази планета.
-Открити са многобройни ползи от практикуването на медитация. Но от ваша гледна точка какви ползи са най-важни?
-Медитацията е тренировка на ума и ние трябва да се справяме с ума си от сутрин до вечер. Този ум може да се превърне в наш най-добър приятел или най-лош враг. Ние отделяме много енергия за подобряване на външните условия на нашия живот, но подценяваме значението, което функционирането на нашия ум има върху качеството ни на живот. Нашият ум е този, който трансформира възприятията ни за външния свят и околните в благополучие или дискомфорт. Медитацията може също да ни помогне да намалим размишленията за миналото и тревожните очаквания за бъдещето. Медитацията ви позволява да намерите по-добър вътрешен баланс, да развиете по-голяма устойчивост и да управлявате по-добре възходите и паденията на съществуването.
-Съвременната психиатрия лекува тревожност и депресия, много чести болести в нашето западно общество, с лекарства. Какво е вашето мнение по този въпрос? Мислите ли, че медитацията би могла да бъде по-подходящо средство за лечение?
-Установено е, благодарение на работата, извършена в продължение на 30 години от многобройни изследователи, включително Джон Тисдейл, Марк Уилямс и Зиндер Сигал, че медитацията, свързана с терапия (MBCT, Когнитивна терапия, базирана на вниманието), практикувана в продължение на шест месеца, намалява между 30 и 40% риск от рецидив при тези хора, които са преживели два епизода на тежка депресия. Този ефект е толкова мощен, колкото този на наркотиците, но има и предимството да защитава хората в дългосрочен план. Не става въпрос обаче за въздържане от лекарства, когато е необходимо. Изисква се съвет от компетентен лекар.
-Ако имате син или дъщеря, внук или внучка, какво бихте им казали какво е живот и какво бихте искали да предадете като най-важното нещо в живота?
-От лично ниво бих ви посъветвал да култивирате доброта, отвореност към другия, способност да се удивлявате на природата и на потенциала, който всички ние имаме в себе си, за да станем по-добри хора. Трябва да вземем мярката на този необикновен потенциал, който човешкото съществуване предоставя, и да извлечем от него квинтесенцията, за да се развиваме, като допринасяме за щастието на другите и намаляваме техните страдания.
