Щастливо зает

Франческо Миралес

Уморен и щастлив, Хорхе реши, че е време да се прибере у дома. Утре ще е друг ден, помисли си той. И той беше научил урока: който се грижи за нещата му не само подобрява живота му, но и спира да се тревожи.

Stories to Think е подкаст с кратки истории за личностно израстване. Слушайте го и го споделяйте.

Хорхе стана от масата и се наведе през прозореца, за да диша. Сърцето му биеше много бързо и студена пот счупи тила и ръцете му. Не за първи път той претърпя паническа атака, но този път беше нападнат, докато беше сам в офиса си, без натиск, различен от входящата му поща.

Той преглеждаше важните съобщения, на които трябваше да отговори преди дни повече от час. След като елиминира всички разходни материали, й останаха не по-малко от 183. След това беше преминала през дневния ред и й се зави свят. За него беше невъзможно да осъществи всички тези обаждания и преговори за един работен ден.

В този момент Иманол, наскоро завършил адвокат, който практикува във фирмата като стажант, се приближи. Никой не знаеше каква е точната роля на това момче, но всички го харесваха. В среда на преждевременно остарели младежи и жени, обзети от стрес, шегите и остроумията му бяха глътка свеж въздух.

-Улицата хубава ли е? - попита тя Хорхе.

- Бих казал, че е ужасно, както винаги. В този град няма по-грозно място.

-Възможно е -Иманол се засмя-, но в бара отдолу правят грандиозна паеля.

-Наистина ли? Всички тук казват, че кухнята им е глупост.

-Вече не. Дойде и си отива нов готвач. Слез с мен да хапна и ще ти покажа! Освен това сте по-бели от млякото.

Хорхе прие поканата на стажанта, който с лекото си бърборене за момент го бе накарал да забрави тревогата, която го парализира. Докато слизаше с него в асансьора обаче, тя започна да съжалява.

Как смее да губи време с тристепенно меню?

С натрупаната работа, която имаше, неговото нещо би било да поръча пица и да потуши един от многото пожари, които беше запалил. Освен това със сигурност паелата ще предизвика бавно храносмилане и следобед, обратно в офиса, сънливостта няма да му позволи да направи нищо. Поредният изгубен ден. В този дух той влезе в бара с Иманол, който започна да се шегува със сервитьорката и двама редовни, които го поздравиха излишно.

Двамата адвокати започнаха да се хранят сред суетата на столовата, която беше претъпкана до ръба. По-младият веднага улови бурното настроение на другия.

-Но добре, какво ти става? Паелата не е ли добра?

-Наистина го направих, но имам толкова много нерви в корема, че не мога да му се насладя. Нещо повече, гладът ми изчезна ”, каза тя и постави сребърните прибори до чинията.

Без да оставя учудването си, Иманол го попита какво е това, което го притеснява. Хорхе обясни с горчивина всички проблеми, свързани с работата, които го бяха блокирали напълно. Имаше толкова много фронтове, на които да се обърна внимание, че не знаех откъде да започна. Стажантът изслуша внимателно неговата история. После се замисли за няколко секунди, докато остъргваше чинията с парче хляб. Накрая той каза:

- Ще ви покажа тайната на чичо Цезар. С това всичко се уреди.

- Кой, по дяволите, е чичо Сезар?

-Мой роднина, който държи бар в къмпинг на брега.

Хорхе не можеше да повярва какво чува. Той не само губеше време с новобранеца в офиса, но и се опитваше да реши проблемите си със съветите на сервитьор на къмпинг. Последната сламка! Обаче беше твърде късно. Той беше фатален, денят изгубен и от любезност към стажанта нямаше друг избор, освен да го изслуша.

„Докато учех право - започна Иманол, - всяко лято помагах на чичо Сесар зад бара. Това е къмпинг с много семейна атмосфера; Знаете какво иска всеки клиент още преди да попита. Много спокойна работа, с изключение на една вечер, която се повтаряше всеки сезон.

-И какво се случи онази нощ?

-Холандец, който идваше всяко лято с приятелите си, изнасяше рок концерт край басейна. Това беше изпълнено със стотици клиенти, от къмпинга и от чужбина. И все още бяхме двама, чичо Сезар и аз, да присъстваме на тълпата, която се тълпяше в бара. Първият път, когато се натъкнах на цялата тази бъркотия, почти ми даде глупак. Бях бяла като теб, когато те намерих тази сутрин …

-А каква беше тайната на чичо ти да се съобразява с човешкия прилив? Хорхе го отряза. Иманол се усмихна, преди да отговори:

-Той ми каза: "Колкото повече хора има, толкова по-бавно трябва да вървиш." Отначало ме провериха, но веднага разбрах какво има предвид. Когато имате много работа, не можете да си позволите да грешите. Например, ако клиент, след като изчака петнадесет минути, ви поиска кубалибър и му донесете бира, няма да можете да поправите грешката, защото ще има други хора, които ще ви тормозят. И ако изпуснете нервите си и пуснете поднос на пода, значи сте изгубени. Когато отидете на работа …

„Няма време да се изменят решенията“, допълни адвокатът, „разбирам“.

-Ето защо е удобно да отидете тихо, но без да заспите: първо едното, после другото, после третото … и така до края. Вместо да се тревожите, вие се грижите за нещата, това е всичко. Така че летите и дори се забавлявате.

Впечатлен от този прост и здрав урок, същия същия следобед адвокатът реши да приложи тайната на чичо Сесар на практика. След като прегледа накратко имейлите, които бяха получени, докато той се хранеше с стажанта, той реши кои са трите най-важни и бързо се приложи да отговори на първия. Направи го с правилните думи, за да може веднага да се справи с втория. Когато достигна третия, той се почувства енергичен и в същото време необичайно спокоен.

Подобно на сервитьора до баража на клиентите, той продължи да присъства един след друг на старите си имейли.

В шест часа следобед той осъзна, че половината от въпросите са решени. Уморен и щастлив, Хорхе реши, че е време да се прибере у дома. Утре ще е друг ден, помисли си той. И той беше научил урока: който се грижи за нещата му не само подобрява живота му, но и спира да се тревожи.