¿Por qué nos autoengañamos? Por pura supervivencia
Llorenç Guilera
El cerebro usa este mecanismo como protección para filtrar aspectos de la realidad que serían insoportables o para mejorar nuestra autoestima. Pero tiene sus peligros…
El autoengaño es un recurso al que a veces acudimos para afrontar situaciones difíciles. En ocasiones lo hacemos de forma consciente, pero otras es el cerebro el que altera ligeramente nuestra percepción de la realidad.
Este mecanismo tiene sus virtudes y sus peligros: no hay que olvidar que ser realistas nos ayuda a alcanzar nuestras metas, identificar las dificultades y afrontarlas con el máximo de claridad y energía posible.
Hay que evitar que el autoengaño inconsciente se convierte en consciente si no queremos caer en alguna de las peores patologías conductuales, tanto a nivel individual como colectivo.
¿Cuándo utiliza el cerebro el autoengaño?
Los científicos han constatado que existen un mínimo de cuatro situaciones en las que probablemente recurramos de forma inconsciente al autoengaño:
1. El instinto de supervivencia
Es muy frecuente frente a grandes peligros o grandes catástrofes, como pueden ser una grave enfermedad, un tsunami o un acto de violencia delictiva.
El cerebro filtra los aspectos de la realidad insoportables y solo presta atención a los que puede digerir
Según un buen número de psicólogos evolucionistas, es un mecanismo universal de adaptación al entorno que tiene la utilidad de mejorar las expectativas vitales porque nos evita caer en el pánico.
“Ojos que no ven, corazón que no siente”, dice el refrán. Ignorar la verdadera magnitud de la amenaza nos hace más fuertes y más agresivos contra ella y, por ende, más eficaces.
2. Transferir la culpabilidad
El segundo tipo de autoengaño tiene que ver con la autoestima.
Consiste en eliminar (o como mínimo reducir) la culpabilidad por las malas acciones realizadas en el pasado. Como ya no podemos cambiar los hechos, es más adaptativo no caer en la autopunición y el camino más fácil para conseguirlo es transferir la culpabilidad de nuestras malas acciones a terceras personas, a las circunstancias especiales o incluso a la propia víctima.
Esta forma de autoengaño entraña también un grave peligro, para nosotros:
Si no reconocemos nuestra responsabilidad nunca podremos corregir nuestros errores
Y también para los demás: fijémonos en el uso y abuso que hacen de este autoengaño los maltratadores, los torturadores y algunos asesinos.
Los mayores problemas de la humanidad no provienen de seres “crueles y malvados”, sino de aquellos que se consideran buenas personas, se presentan como tal ante nosotros y justifican su mala conducta para mantener intacta esa convicción.
3. La sobrevaloración de las propias cualidades
Si una determinada característica de nuestra personalidad (la falta de memoria, por ejemplo) no perjudica en exceso a nuestra autoestima, podemos reconocerla sin problemas. Pero si una característica nuestra (la inteligencia, por ejemplo) sí que puede estar vinculada a una pérdida de autoestima, automáticamente nos sobrevaloramos y pasamos a considerarnos favorecidos.
Този тип самоизмама има добродетел за подобряване на самочувствието и мотивацията ни да се изправим пред живота. Но има и опасност: можем да изпаднем в нарцисизъм, дързост и арогантност.
Приложен към груповата скала 1, този тип самоизмама може да доведе до хора, които се считат за избрани от Бог; някои вярващи, притежаващи единствената истина; нация, с повече права от съседите си, или раса, превъзхождаща всички и с право да елиминира расите, които счита за по-лоши.
4. Надценяване на способността за промяна и самоусъвършенстване
Типични примери, които откриваме в нашата среда: „Тютюнопушенето ме боли, но ще се откажа от деня, в който започна да го правя“ или „Остават ми няколко килограма, но един от тези дни ще започна диетата и ще я поправя бързо“.
Самомотивацията е да убедите себе си, че можете да се промените и да постигнете целите си, без да лъжете себе си относно възможностите си или трудностите за преодоляване
Няколко примера за разграничаване на самомотивацията от самозаблудата: ако съм затлъстяла, непохватна и танцувам лошо, самоизмамата се състои в мисленето, че съм отличен танцьор. Вместо това самомотивацията щеше да ме накара да видя, че затлъстяването ми може да изчезне с подходяща диета, непохватността ми може да бъде преодоляна с интензивна работа на тялото и мога да взема толкова класове танци, колкото ми е необходимо.
Самомотивация и мечти
Добрите учители, треньори, мениджъри, политически лидери са онези, които знаят как да мотивират хората, които им отговарят, твърдо и харизматично да им попречат да изпаднат в самоизмама и да ги насочат по пътя за преодоляване на трудностите.
Когато треньорът на ФК Барселона Пеп Гуардиола (следван в основните училища за бизнес администрация като модел на мотивационно лидерство) приветства отличния играч на младежкия отбор Лео Меси и го кара да вярва, че може да стане най-добрият футболист на планетата, той създава лист от маршрут, който ще доведе до осъществяването на това желание.
Да имаш мечта може да бъде първият крайъгълен камък в личната или колективната история на преодоляването
Може да е вярно, както казаха някои философи, че животът не е нищо повече от мечта, но това, което е ясно, е, че добрите сънища хранят най-интересния живот. За да се реализират обаче тези мечти, препоръчително е да не изпадаме в съзнателна самоизмама, а да знаем трудностите да ги преодолеем и да се изправим срещу тях с цялата сила и оптимизъм, на които сме способни.
Как да избегнем самоизмамата
Има признаци, които ни предупреждават, че се самозалъгваме. Ако се научим да ги откриваме, можем да ги деактивираме.
Слушайте другите
Споделяйте рискови решения със засегнатите хора. Мисленето, че винаги знаете какво е добро за другите, без да се налага да се консултирате с тях, е типична арогантност на самоизмамата. Предложете своя план и се вслушайте в алтернативните планове, които предлагат засегнатите. Вероятно някой от тях ще ви изненада с по-добро предложение от вашето.
Интелигентността е подарък, който се разпределя неравномерно, но не сте единственият, който го притежава.
Оценете действията си
Поискайте честни мнения от хора, на които давате преценка и честност. Ако винаги сте напълно удовлетворени от действията и решенията си, най-вероятно изпадате в самоизмамата, за да надцените себе си. Помолете хората, на които се възхищавате, да оценят напълно вашите изпълнения и да се подготвят да бъдат разочаровани: вие не сте 100% перфектни във всичко, което правите. Никой не е.
Бъдете отворени за критика
Анализирайте със смирение дали са частично прави. Слушайте получените критики, откъдето и да идват, и сериозно анализирайте какви могат да бъдат истина. Не правете грешката да ги игнорирате. Преди да премахнете причината им, опитайте се да се поставите в позицията на другите и да разберете добре какво ви казват.
Поправете грешките си
Извинете се незабавно, ако сте успели да осъзнаете, че в определено действие сте сгрешили, и се опитайте да го поправите незабавно. Не изпадайте в самоизмамата на мисленето, че грешките са непоправими и че е по-добре да ги забравите, че времето изтрива всичко.
