Искате ли да разрешите проблем? Тренирайте ума си!
Рамон Солер
Мисленето, че сме неспособни да се изправим пред проблем, може да ни блокира и да ни попречи да намерим решението. Напротив, „въображаемата практика“ предлага да си представим, че решаваме дадена ситуация по задоволителен начин, така че умът ни да се научи как да се справи с нея.
Сара отиде на терапия, за да засили ниското си самочувствие. Младата жена чувстваше, че в различни аспекти на живота й липсата на увереност в себе си сериозно я вреди. Една от ситуациите, в които Сара ясно възприемаше ниското си самочувствие, беше, когато трябваше да се защити, когато някой се прокрадна в касата на супермаркета.
Преди да започне една от сесиите си, той ми призна следното: „Рамон, знам, че това е глупаво, но не мога да протестирам. Въпреки че знам, че това е несправедлива ситуация и че другият се е промъкнал, аз се блокирам, мълча и спускам глава, за да не се изправя срещу нея.
Подобно на много хора, Сара беше хваната в кръг от негативни мисли, от които се чувстваше неспособна да се измъкне.
Винаги, когато тя е била в подобна ситуация, в ума й започват да се тълпят следните катастрофални мисли: „Те се възползват от мен, а аз не правя нищо, за да се защитя“, „Аз съм страхливец, страхувам се да се изправя срещу хората“, „не Нищо не струвам, невидим съм ”.
Отрицателните мисли на Сара я блокираха и й попречиха да реагира, така че всеки път, когато трябваше да се сблъска с подобна ситуация, тя в крайна сметка се чувстваше безполезна и нейните вредни мисли потвърждаваха фалшивата идея, че не е в състояние да се защити от насилници.
Какво представлява въображаемата практика?
За да прекъснем този кръг, след консултация започнахме да работим с „въображаемата практика“, техника, която се използва широко в спортната психология и която се състои, обяснена съвсем накратко, като си представяме, че решаваме задоволително ситуацията, върху която искаме да работим.
В случая на Сара ние си представяме момента на чакане на опашка, където човек пристига с намерението да се прокрадне. В рамките на няколко сесии планирахме възможни успешни решения и Сара си представяше да ги изпълнява.
Идеята зад това упражнение е, че нашият мозък не прави разлика между това, което е реално и това, което си представяме.
В няколко проучвания, проведени с различни съвременни техники, е установено, че едни и същи области на мозъка се осветяват (активират) както при възприемане на нещо със сетивата ни, така и при представянето му. Установено е също така, че когато си представяме, че извършваме определено движение, мозъчните области, които са отговорни за подреждането на мускулите, които се активират.
Поради тази причина тази техника често се използва в спортната психология за практикуване на упражнения и рутинни упражнения и за да може да продължи да тренира психически, когато настъпи физическа травма.
Прилагане на силата на въображението на практика
Както виждаме, силата на въображението е огромна. Можем да го възприемем по-ясно в негативни ситуации като например, когато някой избягва да пътува със самолет от страх да не претърпи инцидент или да търси дом в близост до болница, който да бъде лекуван в случай на инфаркт.
При всички тези обстоятелства мозъкът предвижда и преживява ситуацията по катастрофален начин. Човекът го чувства като истина и действа по съответния начин, избягвайки определени евентуалности. Няма обаче истинска физическа причина, която да причинява запушването, всичко е резултат от въображението.
Можем да използваме въображението, това прекрасно качество на нашия мозък, за да практикуваме и решаваме проблеми.
Всеки път, когато човек си представя, че действа по различен и позитивен начин пред ситуации, които преди това са го блокирали, той наистина живее и го чувства точно както би го направил във физическата реалност. Мозъкът ви работи, за да ви излекува и укрепва невронните мрежи, които участват в ново поведение.
Преодоляване на блокажи в контролирана ситуация
Когато Сара си представяше, че действа и се защитава от насилници, които искат да се промъкнат, мозъкът й го усещаше като истински и тя забелязваше същите чувства, които би изпитвала, ако сцената действително се случваше в обикновения й супермаркет.
Предимството, като се консултираме, е, че бихме могли да работим върху техните блокове и техните страхове в контролирана ситуация, без да се налага да се излагаме на реалната ситуация. По този начин Сара постепенно придобива увереност.
Всеки ден тя се чувстваше по-сигурна и по-способна да претендира за правата си и за мястото си, когато някой се опита да се промъкне.
Накрая дойде лакмусовата проба. Един ден някой се опита да проникне Сара в рибния магазин и тя успя да се защити срещу тази атака, поставяйки се на мястото й и не позволявайки на другия да я малтретира. „Бях толкова щастлива. Едва ли трябваше да мисля какво да кажа, излезе автоматично, благодарение на времето, когато го практикувах тук, в консултацията “, каза ми Сара в следващата сесия.
